Unimpeachable tits

за фон: Spiller - Cry Baby

Цял живот ги търсиш. Мислиш си, че ти трябват перфектните. Имаш фетиш към формата им, големината им, разстоянието помежду им. Дали дясната да е по-голяма от лявата, дали да е обратното или пък си фен на симетрията. Предпочиташ големи зърна, малки зърна, тъмни, светли, вдлъбнати или изпъкнали. Насочени към носа или...обувките ти. Всъщност, сочещи в една и съща или в различни посоки. С малки косъмчета или с много, много малки розови пъпчици...или каквото там ти се върти в перверзната тиква. Въпросът е, че едва ли ще ги намериш. Мислиш си, че тя трябва да има перфектния коктейл от мазнини, млечни жлези и колаген, завършващ с капачка по твой вкус. Секунда, спри да бъдеш свиня за миг и се престори, че няма значение. Когато я намериш, тая дето може да те удърви, но може и да те замисли...тогава живота става с няколко идеи по-труден, за добро или лошо. Ще ги познаеш, в началото трудно. После просто ще си помислиш, че едва не са ти извадили очите...онези специални цици. Същите, които може да не са нещо невиждано, но точно върху тях искаш да се събудиш сутринта. Да усещаш как се повдигат когато смучеш устните ѝ, как стават по-твърди, как започват да гледат в друга посока... Когато я намериш, харесвай я такава, каквато е. Не я обсебвай. В противен случай друже, само ще катализираш химията в главата си и магията просто ще изчезне като сън, а ти пак ще си буден. От мен да знаеш - да си буден е шибано! А те, ако са успели да те хипнотизират, значи си заслужава да дишаш тежко заради тях, нали?

Ordered chaos

Мъгла и тих шепот. Нова гледна точка...странен ъгъл на видимост. Ръбче спокойствие, миг утеха. Красива илюзия, почти съвършена. Нищо повече - нищо по-малко. Улавяш момента или го изпускаш. Все тая. Глуха въздишка по неточно попадение. Поглед, вперен в бъдещето. Мръсна газ и свирене на гуми. Прашинки, малки и големи, бавно намиращи покой, падайки сред влажния въздух. Спомен за отминало време, който ще отшуми след миг.

Obscene reality

Висока скорост и широколистна гора. Есенна самотна пътека с мокър черен асфалт. Онзи специфичен полъх на Октомври и настроение и много жълти листа по пътя, нанизващи се в дълги метални тракащи токчета. Поглед порещ тишината със звука на рязко разширяващ се въздух. Спокойни топли очи.Поглед зад който се крие огън, пулс и щракане на фин механизъм, захранван от думи, а понякога - и от тишина. Всичко което си осъзнал, изричаш го веднага. Всичко, което не си, после ще ти го обясни морето . С вълните, с пясъка и бриза.

От другата страна - словесна битка с остаряла версия на себе си. Со кротце , со благо... търпение и постоянство...со малко кютек. Губене на битки с удоволствие и насмешка. Войната обаче е моя. Рано или късно. Независимо от обстоятелствата, независимо от условията, независимо от жертвите. Без изключения. Просто е моя. Знам, накрая ще има бял флаг и увиснала физиономия. Знам също, че няма да са моите. Знам, че дори да не съм там, за да ги видя, ще ги почувствам. И знай, че ще изпълнят всяка вена и артерия.

Човекът, легендата и Истината, нейно преосвещенство. Станах суров. Станах студен. Станах безразсъден. Нямам намерение да се извинявам. Там съм, бил съм роден там - готов да спечеля. Трудно. На всяка цена. Винаги. Лесното не ми е интересно. И бавно, търпеливо. А аз съм търпелив. Като камък, почти вечен, растящ на фона на света. Ще бъда там вечер, когато се събудиш, дори малко по-рано. Ще почувстваш хлад, мигове преди ситните капки пот да избият по челото и гърба ти, и те изведат от сънищата ти. Когато мозъкът ти реши, че реалността е по-красива от моят-твой кошмар. Когато е тъмно и тихо. Когато те побиват тръпки - това съм аз. Когато някой се промъкне дълбоко в душата ти -това съм аз. Когато срещнеш поглед всяващ свирепо спокойствие - това пак съм аз. Когато някой се кълне и те лъже, че те обича - пак аз. Аз съм тук. Среднощен кошмар посред деня. Кажи ми, ти къде си?

Obscure experience

Събуждаш се трудно. Не си сигурен дали си отворил очи или не. Тъмно е, пълен мрак. Мирише странно, остро и задушливо. Вече си сигурен, че си ги отворил. Усещаш ги да парят. Започваш да усещаш и болката в задната част на черепа си. Опитваш се да обгърнеш тила си с длан, но ръцете ти са изтръпнали. Място да се надигнеш няма. Чувстваш, че си завързан. Краката ти са свързани с въже за врата ти, въже което минава перпендикулярно под друго въже. Второто свързава китките на ръцете ти. Сицилианска връзка. Няма къде да бягаш. Опиташ ли се, примката около врата ти се свива и смачква гръкляна. Спираш да дишаш и всичко става все по-мъгливо, докато не дойде пълният мрак. Ушите ти кънтят, но започваш да чуваш ръмжене от стар дизелов двигател с износени бутала. Мотора е на кола с убийствено малък багажник, в който са те натъпкали в поза, почти обратна на ембрионалната. Нахлуващите спомени от предните часове биват болезнено прекъснати от неравност по пътя. Навярно селски черен път, защото миризмата на нискооктанов бензин се смесва с прахоляка във въздуха...уплътненията на капака явно са накъсани.Возилото спира и двигателят изгасва. Чуваш два чифта стъпки, идващи към теб. Някой отваря багажника, но пак не вижаш нищо. Този път заради халогенното фенерче, прогарящо зениците ти. Получаваш няколко ритника и още един тъп удар право по малкия мозък. Всеки от тях отеква в черепа ти, и чувстваш първите няколко прешлена на гръбначния си стълб като носеща греда на камбана, по време на литургия в голяма катедрала. Чуваш отдалечващата се кола и виждаш светлините от стоповете й. Отново мрак. След незнаен брой мъчителни и болезнени часове те намират двама цигани с каруца и недъгаво магаре. Ранен следобед е и пече, и няма вятър. Жегата е изпънала кожата ти, погубвайки еластичността й. Капки пот избиват по челото и гърба ти, изнасяйки последни молекули вода от потрошеното ти тяло. По думите на двамата разбираш, че си бил в центъра на нищото, в нещо което през социализма е щяло да бъде мандра. Сега същия строеж служи като източник на тухли - на който му трябват, идва и си изкъртва. Най-близкото село е на седем километра. Наоколо е невъобразим пущинак и е цяло чудо, че не са те изяли чакалите...но нищо, може би следващият път. Ярката светлина ти дава интересни гледни точки, но засега не ти остава нищо друго, освен да оцелееш.

Antichrist

Сега ще ти кажа нещо за твоя бог.

Той обича да гледа.

Обича и да се шегува.

Помисли.

Дава на човека инстинкти.

Невероятен дар, но какво прави след това?

Кълна се, че за собствено забавление...

за свое собствено, космическо безчувствено забавление създава забранителните правила.

Най-големият майтап във Вселената.

Гледай, но не пипай.

Пипай, но не опитвай

Опитвай, но не гълтай.

И докато вие се опитвате

да спазвате тези правила,

той си съдира извратения задник от смях.

Господ е темерут!

Той е садист.

Той е гаден хазяин!

Да го боготворя? Никога!

"По-добре цар в Ада, отколкото

слуга в Рая"...

из "The Devil`s Advocate"

Fatal sincerity

Докато небето се беше разпорило и валеше като из ведро аз бягах през този град, кръстосвах го свирепо. Претърсвах всяка улица, кътче по кътче. Всеки площад сантиметър по сантиметър. Не търсих заслон. Търсих теб...или търсих просто себе си. Търсих собствените си върхове. Търсих причината сред случките и знака сред жестовете.

Чудя се дали когато дойде бурята и светкавици се забиват под краката ми, когато дойде безжалостния порой...тогава ще бъдеш ли видян с мен от безмилостните очи, които съм измамила? А замислял ли си се колко даваш, вземеш ли нечия душа? Обзалагам се, че залозите няма да ти харесат.
Знаеш ли...виждала съм безупречни ангели да падат от зашеметяващи височини...защо си помисли, че си по-специален? Защо си мислиш, че не си просто следващия?
Убеден ли си, че знаеш точно какво искаш? Готов ли си да се жертваш? Готов ли си да ти бъде отнето всичко? Въоръжи се добре с кураж, инжектирай си търпение и глътни шепа обезболяващи преди да скочиш. Въоръжи се добре, защото тук няма кой друг да те спаси. Ако ръцете ти затреперят - скрий ги. Показвай ми само онзи поглед, скривай зад него всички чувства.
Знай, че вляза ли веднъж в теб, нещата никога вече няма да са същите. И когато си помислиш че си ме победил спомни си, че никога не си ме виждал да променям правилата на играта.
Повярвай ми, виждала съм диамантеното острие на болката и преди. Усещала съм как оставя парещи белези по вътрешностите ми. Калиха ме като стомана, между адов огън и полярен лед. Между тежкия чук и студената наковалня.
А аз...аз трябва да знам, че още мога да бъда себе си, когато съм с теб. Ако загубя пътя си ще се втурна и ще вляза в теб, във всяка артерия, вена и капиляр. Ще се вливам в камерите и ще се пречиствам в дробовете ти, докато не превърна и последната капка в отражение на съвършенството. Ако те имам за ден, ако те имам за нощ, ако пренебрегвайки себе си ти издам че си всичко за което съм живяла, ще те загубя ли завинаги в същия този миг?
Погледни в тези очи и ми кажи какво усещаш, от какво се нуждаеш...кажи ми какво чувстваш. И остави капките да се стичат по лицето ми, нека вали...

Първата крачка към безсмъртието...е да умреш

Слушай ме...ярката светлина която виждаш...това не е рая. Това е възпламенения барут от куршума който вече лети към теб! Искаш да избягаш? Внимавай!

Целият ти живот...като на длан пред теб. Стои и ти се усмихва. А ти недоволничиш.
Добър е, до последната капка. Добър е и няма да стане по-добър. Само твой е, и с всяка секунда края му приближава. Мислиш си че си в дупка, че не виждаш светлината? От мястото на което си дори не можеш да си представиш как изглежда дъното! Само след огромна катастрофа можеш да се преродиш в собствената си кожа, но да разхождаш съзнанието си по съвсем други пътеки. Само когато загубиш всичко ще счупиш оковите си и ще имаш свободата да направиш всичко, да направиш чудеса. Блажени са тези, които нямат нищо за губене.
Нищо не остава статично. Земята се върти и всичко се развива. Всичко се изчерпва и се срива, и се преражда.
Ти не си дрехите които носиш, не си и банковата си сметка. Не си колата, която караш. Не си символ за красота. Ти си част от цяло, ти си същата органична маса, разпадаща се материя, като всички останали. Когато не намираш силата в себе си гледаш нагоре и се молиш. На кого!? На бог!? Няма такъв, бъркаш адреса! Като загубиш нишката не гледай нагоре. Гледай навътре. Там е извора.
Предай се на себе си! Трябва да осъзнаеш, че някой ден ще умреш! Докато не го проумееш си безполезен. Безполезен за обществото, но най-вече за себе си!
Трябва ти шамар, толкова силен че да загубиш съзнание. А със съзнанието си и всички твои предразсъдъци.

§ § §

Отвори очи.
Добре дошъл в новия ти свят!
И помни: не те боли от шамара, боли те от просветлението...