Insomnia II

Казват че от безсъние не се умира. А дали се умира от нарколепсия?

При безсънието всичко е странно. Всичко е на една ръка и същевременно е адски далече. Всичко около теб е копие на копието на копието, всичко ти е ясно, бистро, но болезнено.

Когато не можеш да спиш си на ръба. Никога не си съвсем буден, никога не си съвсем заспал. Когато прекараш три седмици без сън всичко се превръща в опитност извън тялото. Виждаш друго измерение, не можеш да докоснеш нищо в него и нищо не може да те докосне. Цяла вечер мислите ти са разпилени във въздуха и диво обикалят стаята, въртят се над главатата ти. Задаваш си въпроси. "Буден ли съм?" ,"Спах ли изобщо?" Това е безсъние.

Сутринта се събуждаш и две шепи студена вода, разплискани по лицето ти са еквивалентни на литър кофеин. Мислите ти са все там, даже стават повече. Ставаш креативен...казват че когато караш с 300 км/ч пътят пред теб е вече история...имаш усещането че мозъкът ти се движи по-бързо. През главата ти минава безкраен ред мисли. От дизайна на ръбчето на сметаната за кафе, до горивните помпи на последната совалка на НАСА. И...нищо. Не запомняш никоя от тези мисли. Ако си записваш ключови думи, след време няма да ти говорят нищо. Ще са размити и нелогични. Опитваш се да се успокоиш с всяко дълбоко вдишване и издишване, но сърцето ти не те слуша. Продължава самосиндикално да се състезава с мозъка ти. Мислите ти завъртат торнадото в главата ти. Нищо не помага. Затваряш очи и си представяш Австралия. Но не, не си там за да броиш овце. Там си, в пустинята, за да броиш седмиците, дните, часовете и минутите, всяка секунда в която не си спал. Това е безсъние.

Трябва да спиш, имаш физическата нужда, вече изпитваш абстиненция. Затваряш очи и...се унасяш. Чуваш капка вода, падаща някъде на метри от теб. Чуваш я как пада, стряскаш се в мига в който се разплисква. Рязко и неволно се изправяш. Събудил си е в мига в който си заспивал. Това е безсъние.

Казват че от безсъние не се умира.