Chicago, Chicago that toddling town

Изкуствено езерце пред офис сграда в Чикаго...нетипично за септемврийския следобед безветрие. Водата е гладка като кубче топящ се лед в чаша малцово уиски. Всичко е тихо и спокойно, само в далечината едва се долавят писъците на сирена. Спокойна събота във ветровитият град. В езерцето се отразява фигура на мъж с цигара в уста и значка на колана, безгрижна физиономия с устни смучещи последният живец от фаса. Сякаш от никъде зад него се появи 47. Както винаги тих и хладнокръвен. След секунди лицето на телохранителя се удари в дъното и остана там безжизнено. 47 прибра гаротата и картата за достъп в сакото си, вървейки към огледалната сграда от която се виждаше дома на субекта. Наближаваше пет и мрака завземаше все повече и повече територия от догарящото слънце. Той отвори вратата с лявата си ръка, а с дясната стискаше дръжката на карбоново куфарче. Взе асансьора и се качи на 11-тия етаж. Разби ключалката на един офис със северно изложение, отвори прозореца и зае удобна позиция на бюрото. Както и очакваше-неговата мишена се завърна в 5:35. Развърза вратовръзката и свали сакото си. Остави чантата с лаптопа на масата и седна на люлеещия се стол на терасата с чаша мартини в ръка. 47 се усмихна самодоволно, седмиците прекарани в наблюдение изиграха ролята си. Той отвори куфарчето си и изкара от там частите на снайпера. Сглоби го за няколко секунди и сложи заглушител. Изкара от вътрешният си джоб сребристо сив патрон с титаниева гилза и го сложи в цевта след което погледна през оптиката.15 секунди тишина, последвана от тихо пукане причинено от рязко разширяващите се газове на възпламенения барут. Куршумът полетя към своята последна спирка. Беше с кухина,запълнена с арсеник задържан вътре единствено от капките восък с които 47 беше затворил върха.
Смъртта се заби в гръдната кост на чиновника и за част от секундата се пръсна на стотици парчета раздиращи органите му, правейки куршума непроследим. Отровата се разсея в района на сърцето и вършеше работата само на застраховка. В този бизнес няма нищо сигурно и 47 го знаеше. Чиновникът умря за секунда, не усети болка, не издаде стон. Единственият шум който се чу беше от падналата кристална чаша, разбила се в сивия мраморен под. Мисията беше изпълнена и на агента му се налагаше само да се измъкне през аварийния изход и да прибере остатъка от стоте хиляди долара - кървави пари пропити с греховете на чиновник, укриващ канал за трафик на хора. Беше тиха есенна вечер в Чикаго, а светът току-що беше станал по-добър, благодарение на злото.

"Things that I want" - by Max Payne

A smoke.

A whiskey.
For the sun to shine.
I want to sleep to forget.
To change the past.
My wife and baby girl back.
Unlimmited ammo and a lisence to kill.
Right then, more than anything I wanted her...

Sin

Тя потрепва на вятъра като последно листо на умиращо дърво. Оставям я да чуе стъпките ми. Вцепенява се, но само за миг.

- "Цигара?", прошепвам.
- Да, ще взема една. И ти ли се отегчи от тълпата, като мен?
- Не съм дошъл за купона. Дойдох заради теб. Наблюдавам те от дни. Ти си идеал за всеки мъж.
Не само лицето ти...
фигурата ти...
или гласа ти.
А очите ти. Всичко, което виждам в очите ти.
- Какво виждаш в очите ми?
- Влудяващо успокоение. Уморила си се да бягаш. Готова си да посрещнеш съдбата както трябва,но не искаш да я посрещнеш сама.
- Не...не искам да я посрещна сама.
Вятърът се наелектризира. Тя е мека и топла, почти безтегловна. Парфюмът й е сладко обещание, насълзяващо очите ми. Казвам й, че всичко ще се нареди; че ще я избавя от страховете й и ще я отведа надалеч. Казвам й... че я обичам...,следва прегръдка, дълга целувка...
...<тих куршум>...заглушителят превръща изстрела в шепот.
Държа я силно, докато си отиде. Няма и да узная от какво бягаше.
Ще взема парите за нея на сутринта...

безмълвен...

Какво значи "да опитомиш"?

- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".

- Да се обвържеш ли?

- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...

- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.

- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо...

"Малкият принц" , Екзюпери

Inspire the next

Кой ден е незная. Имам бегли предположения, но не мога да бъда сигурен. Всъщност за точно една секунда мога да видя, запомня и oсмисля. Дори и да забравя. Не искам. Сигурно е някакъв вид страх...или фобия от равносметката за изминалите дни, дни в които уж не заспиваш напразно, уж нещо си направил или си научил, или си изживял...абе просто дни със смисъл...- "така си мислиш ти, и група Съветски туристи"/а това очевидно е стар лаф/. Мислиш си, че смисъл има, но какво оставяш всъщност? Ще го запомниш ли тоя ден, ще го забравиш ли? Ще го изровиш ли от кутията с прашни спомени след една, след пет, след двадесет години? Да, не, може би...запази отговора за себе си. И аз търся моя.

Телевизора държа включен, само защото създава красивата илюзия, че не съм сам в стаята. Срещу мен кротко е потънал в мисли дървен неандертал със сламена коса. Буквално можеш да видиш какво е в главата му. Има някакъв чар в него: семпъл и плитък, но все пак замислен. Потънал в мисли съм и аз, гледайки празния флакон от упсарин, захвърлен небрежно на масата.

Разхождам се в клетката си и обръщайки се виждам през прозореца светлинки, мъждукащи от прозорците на насрещните, строени като войници социалистически панелки. Съсредоточен съм обаче върху една. И тя е като другите...но не, все пак някак по-различно свети. Предизвикателно!...това е моята светлинка, нея ще гледам, хипнотизиран като котка, докато

дойде зората и развали всичко-приемливо все пак, нещата все някъде свършват, колкото и да са красиви... ...проклятие, докато мислих за зората, светлинката ми угасна, забравил да се насладя на момента забрaвям и последната надежда. Вдъхновението съвсем угасна и връщам погледа си по-назад, над панелките. Елит ли? Няма такъв! "Мизерия, но живот"- възкликваше неведнъж мой даскал, физик, в кратките забежки от иначе сериозния мат'рял. И си личи тая ми ти мизерия, навсякъде е. Не говоря за бедността, знам че е криза, дявол да го вземе- в криза сме от...колко, 20 години?! Говоря за ония празни души с които всеки ден се разминаваш, тези на които денят им завършва с първа програма, а живота им е миг от вечността. Не искам да става и с мене така, но и не ламтя богатства и величие. Не можеш да ми помогнеш, сам трябва да намеря пътя, ключа от бараката. Всъщност - можеш! Намери своя, вдъхнови мен или вдъхнови следващия. Намери сили

да даваш, макар насила да не става, пък и да оставаш неразбрана. Всъщност забрави следващия, искам те за мене! И не се прави на полузаспала, знам че в теб има страшно много живот, не го пази за после-не си струва. Бъди цветовете които нося, бъди вода и слънце и вятър и...всичко бъди, а силата...тя силата идва сама,

от вдъхновението...

Insomnia

Нощите са дни. Дните незнам какви са, определено обаче не са нощи.

Такова нещо като нощ всъщност няма, и все пак постоянно е тъмно, сиво и мрачно.

Съня и него го няма. Чета по два реда едновременно, но разбирам само единия,

ей така - съвсем избирателно.

Кафето е ненужно, кОлата също. Един топъл билков чай е равен на енергийна напитка.

Понякога чаша студена вода енергизира като Red Bull, a може-би повече.

Въобще безсънието така здраво надделява по точки, че времето е изгубило значение и всякакви цифри избледняват от 

смисъл, колкото и настоятелно да трака часовника.

Приспивателните са излишен разход, разнообразие между поредното ядене в денонощието

или поредната глътка вода.

Новини, форуми, политика, вицове, хороскопи...

...новините са станали скандално смешни

...форумите губят смисъл в момента в който спира да ти пука за мненията на хората

...политиката е фарс, и дори не прикрит, а съвсем явен

...вицовете са същите от едно време, с някой нов персонаж но със старата история

...хороскопите ли? Явно и тях ги влияе кризата, щото и звездите са спрели вече да говорят и догатките покрай тях са неизбежно 

погрешни - примири се с факта, астрологията дори не е наука, кой каквото иска да твърди.

Същевременно простотията залива, и не - не съм я забелязал днес или вчера. Отдавна ми е трън в очите, но тогава не вземаше 

такъв връх. А тя сега така стремглаво залива, че почти непосилно е да й избягаш, и уви съюзниците стават все по-малко, а сам и 

да искаш не можеш да се бориш.

Хора, постигнали малко, започват да се мислят за велики и се мъчат да те гледат от високо. В момента в който ги задминеш се 

чудят къде да се скрият, щото обстоятелствата нещо не им харесват. Но нее, ти не можеш да вървиш с високо вдигната глава, 

ще те помислят за надменен, ще кажат че си забравил от къде си тръгнал, че много ти е порастнало самочувствието...абе, ти 

знаеш ли колко ми пука за тия хора? Предполагам!

Знаеш ли колко се уморих, всичко което чувам да са оправдания, щото така е по-лесно? Предполагам че не!

Не, аз не съм се предал, няма и да го направя, но ако ти се събуждаш сутрин и се питаш какъв е смисъла на живота тук,...ами 

такъв няма.

Раждаш се в търсене и умираш в търсенето му. Единственото което има значение е да оставиш нещо след себе си. Така, дори да 

не си безсмъртен приживе ще станеш, посмъртно. И ако ти звучи като парадокс - опитай, и ако има задгробен живот, ще видиш, 

че съм прав.

Аман от принцеси значи...

Пак лисичи муцунки рано сутрин...и - не аз не съм закусвал с лисици и дори не се смятам за хитър, нито пък тебе!

Всичко ти е жълто, зелено или розово...ама от онова култовото, дето ми се  гади от него.

Нямаш морал, нямаш и акъл твърде. Ама за к'во ли ти е.

По купони денсиш до полуголи пикльовци или държиш твоята BeSt fFfRiEnD-ка за циците докато си снимате задничетата.

На другата сутрин пускаш pc-то и лъсва десктоп с мечо пух, ма ти си си най-закоравялата кучка, няма проблем...деева класата ви майчина деева. После палиш великия скайп, /също в розов скин/ и се праскаш на всичките си 300 контакта /70% от които не познаваш лично, но са ти големи приятели/, к'во е ставало 

"Ей за т'ва го мразя скайпа"-пееше някой.

Гледам и на скиорските ти очила не им е минала модата...пориш направо, абсурд да ти влезе муха в окото, те с такъв шлем и в НАСА 'ши тъ земат'

Опа чеки че ще закъснееш за даскало...шибай едно розово червило, ръгай и сините лещи, 

слагай макиажа...да бе два пръста фон дьо тен...стои ти като гипсова шпакловка...ама ръгай му го, само да не се сдърпаш с някоя друга пикла, че ако ти отпори един шамар ще ти се напука лицето като ваза от китайски порцелан и ще изпопада на едри люспи. Пък ако успее да ти обърне и изкуствените мигли...коня съвсем вече ойде у ряката и може да ти трябва медицинска помощ. Ама - съдба, както казва една колежка, продължавай да му го ръгаш и газ на даскало да пушиш в междучасията. Щото то за т'ва е, и за лафче с другите пеперуди.

Дай пак фотосесийка с джуките напред, после бой с блура във фотошоп докато не стане мъгливо като във филм по Стивън Кинг.

Търсиш си някой кавал като за пред другите и го обсипвасш с всевъзможни сърца да не вземе да загледа някоя друга кифла /ей тая дума като ми заседна, че вече 5 години/.

Той естествено е големия пич и се е снимал как набива във фитнеса или пред някое мръсно огледало в банята...жестоко. Ако пък по-ставаш може и с някой модел да си се уредила, разбира се ще прилича повече на сестра ти отколкото на мъж, ама т'ва е класата и точка.

Наречи ме старомоден, ама не ми съвпадаш твърде с идеала за жена. И запомни, някой ден ще разбереш: няма школа като Старата школа!

И престани с тия емотикони бе лига...