Fairplay

Отново е пролет над Бостън. 47 пътуваше с автобус на градския транспорт. Беше към един и пет, което беше и основната причина в автобуса да имаше още само трима души - влюбена двойка държащи се за ръце, и скитник, който здраво стискаше предмет увит в опаковъчна хартия. Навярно бутилка евтин алкохол. Беше къдрав, опърпан и не спираше да върти светлите си очи във всички посоки. 47 стоеше бзмълвен и гледаше през прозореца. На практика не виждаше нищо - стъклото беше запотено от хладния външен въздух, но това не му пречеше да се взира в малките капчици. Човек почти би могъл да чуе щтракането на мозъка му. Той проиграваше всяка слвдваща секунда в главата си. Автобусът спря и той слезе на спирката. Намираше се в центъра на North End и се отправи към Lynn St. Пристигна  на улицата и се запъти към голямата къща в края. Застана до задната врата и завъртя топката. Знаеше че е отключено, беше наблюдавал собственика цяла седмица - богато ченге, очевидно по-богато отколкото би трябвало да е един инспектор. Освен него в къщата живееше и по-младата му жена. Те спяха на втория етаж, а 47 си избра тъмен ъгъл в кухнята и зачака.

След около час се чуха стъпки, инспектора слизаше надолу към хладилника за чаша мляко. Той беше корумпиран, може би най-корумпираното ченге в участъка и напрежението не напускаше мозъка му. Той знаеше, че винаги е в опастност, имаше десетки случаи за които си беше затварял очите в името на няколко хиляди долара. Но беше стигнал твърде далеч, а не го осъзнаваше. Преди няколко месеца момиче беше пребито, обезобразено и насилено от две богаташки синчета. Извършителите бяха ясни на всички, най-вече на инспектора, особено когато му платиха колосална сума да си държи устата затворена.Случаят беше затворен, без перспектива да бъде подновен. Но никой не подозираше, че бащата на момичето беше влиятелен и богат бизнесмен и че сега имаше работа за Агенцията. 

47 кротко чакаше мишената си да влезе в кухнята и да си налее чаша студено, прясно мляко - навик от който мислеше да се възползва.

 Мъжът влезе и се запъти към бара, дори не светна - през прозореца се процеждаха няколко лунни лъча които му бяха достатъчни. Взе си чаша и я остави на плота, после извади картонената кутия с  мляко и си наля. Отпи голяма глътка и забеляза тъмен силует в ъгъла.

47 вече се беше прицелил и натисна спусъка. Ударника нацели взривателната капсула и барута в 45 калибровия патрон се възпламени. От огромното налягане медната глава се откъсна и полетя към инспектора. Заби се право в гръдната кост. Последва я втора, но прониза стомаха. Мъжът успя само да отвори уста преди да се сгромуляса на пода. Млякото се разплиска върху червеният му халат и почти изцяло се процеди през порестата материя. 47 се приближи, допря заглушителя в дясното слепоочие на ченгето и стреля отново, после спокойно излезе от къщата. Взе автобус от друга спирка, седна и затвори очи, знаейки, че малко хора биха се опитали да проведат разговор със спящ човек...