Great vengeance and furious anger

Някога ще ми писне от всичко.

От цялото шибано лицемерие по шибаните лица на малките лицемерни хора.

От всичката селска простотия дето ме изморява всеки ден, и някак си ми се налага да я преглътна и да ги пусна тия всичките микроби, барабар с цялата помия по течението. Да се прибера вкъщи и да пия една студена бира на терасата, загледан в зеленината долу, ей така - за успоконие.

Да, но идва момента в който се насъбира твърде много помия, от тая дето през решетката не минава, тая същата дето си остава вътре и те разяжда като рак...ами иде момент в който ми се ще да се забия между всичките бацили и така мошно да се самовзривя, че край мен да е като епицентър на ядрена експлозия.

Садист съм бил ли? Ебал съм им мнението!