Нощта на абсурдите

Беше някъде към девет, девет без нещо в лудницата. Тиха, спокойна вечер, след тих, спокоен слънчев четвъртък и всичко изглеждаше сякаш че и последващата нощ ще е такава.

"Така си мислиш ти, и група Съветски туристи!" - каза си S.

~~~

Няколко мига преди това Джоли си беше отключила входната врата и се оглеждаше в огледалото на асансьора докато той я возеше до петия етаж. Заби нетърпеливо ключа и завъртя 360° наляво. Ключалката щракна мъчително и секунда след това тежката врата разкри малко антре с купчина разпиляни обувки нетърпеливо чакащи разходка. "Ще почакате още" - помисли си тя и уморено се тръшна на леглото си,

захвърляйки очила, чанти и плеъри в пространството. Две премигвания по-късно съзря Фокс, говореща по телефона вън на терасата. Не след

дълго, втората каза дежурното ''чао'', подпали токчетата и с мръсна газ отпраши на работа. Какво се е случило с нея, след като тръшна вратата след себе си - историята мълчи.

~~~

Джоли се шмугна неуверено в другата стая, а там замислено се взираше в един LCD дисплей един "гений" на математическата мисъл, или

по-точно ленивец мислещ с часове по въпросите на математиката и в частност - защо подяволите са нужни интеграли при писане на бъгав сорс код...но това е от друга приказка.

Спогледаха се. Беше бясна. Ириса на очите й беше изпълнен с кървави жилки и само Съдбата беше спасила човечеството от нейния гняв.Засега!

След кратък разговор тя му сподели премеждията си, после кратко се засмя и леко се усмихна.

- "Пусни я нашата" - каза ехидно Джоли. Главата на един хард драйв трескаво започна да търси и след миг Тони Стораро запя култовия си хит "Седем пъти"

- Гладна ли си?

- Не но бих пила нещо.

"Мда, кола, бас ловя"- помисли си S, после огледа стаята "мда, колкото и да се оглеждам Хари Потър пак няма да го има, как да седна да пия бира сам сега..." - помисли си отново.

- "Не съм гладна но можем да хапнем спагети" - разцепи секундата мълчание Джоли.

Слязоха до магазина и взеха спагети и още неща.

Качиха се горе и установиха, че спагетите трябваше да се сварят, защото ако се ядат като чипс вкуса им малко куца.

Тя взе малка тенджерка и бързовар за кафе, а той имаше идея за лагерен огън на терасата, но добре направи, че не я сподели. Докато наместваше тенджерката и бързовара заедно с водата и спагетите, Джоли едва не изравни апартамента със морското равнище. Поклон пред модерното строителство и минутка мълчание за геройски срутените.

S сготви сандвичи с някакво месо - бързи, ефективни, вкусни и вредни - любимата храна на всеки мързелив студент. Джоли вече свари измъчените от бързовара спагети и сложи добавки на вкус, или по-скоро на цвят защото още не ги беше опитала. Нави няколко на изкривена вилица. Бяха със сирене и кашкавал. Опита ги. Вкусът им беше на гума...със сирене и кашкавал. Накара S да ги опита. С неухота и той ги пробва. Някъде зад него, японска батерия Тошиба подаде ток към евтин китайски часовник, дегизиран като кухненски шкаф, в резултат на

което най-дългата му стрелка отброи една секунда - достатъчно време за оценяване на вкусовите качества на спагетите.

- "Някой ден ще ти направя от моите спагети..." - закани се той и се нахвърли на сандвичите като валяк върху пресен асвалт.

~Кръц-хруп-хруп~

- "Отвратителни сандвичи" - пак той.

- "Ти...сериозно ли?" - каза с най-искреното съмнение Джоли.

- "Съвсем! Сухи, отвратителни, направо не се ядат. А тази салата...", и посочи купчинка завяхнала снежанка "...има толкова чесън, че Блейд и

неговите сребърни коршуми пасти да лапат, направо не дава да я вкусиш. Пари като 100 октанов бензин на кучешки задник. На часа ставам вегетарианец"

- Недей, човек на последния изпит основен въпрос беше “Дали вегетарянка може да прави свирки, нали не яде месо ” Скръб….

- Ами...скръб, как ли не - нали е патешко! /никаква цензура, направо съм засрамен/

~~~

- Пусни опера ! - раздра отново тишината тя

- К`ва опера те гони?!

- Пусни Павароти ти казвам … тази вечер е мъка…

- Аааа преди ти да се върнеш .. беше цветя и рози, хризантеми и жълт кантарион, босилек и...да, схвана идеята …

- Ама беше гладен , нали?

- Че сега не съм ли … !?

И действително вечерта беше скръб. Не, по-голяма скръб! Не, най-голяма скръб! Не, Глория без грим!!!...

Джоли се нареди на лаптопа и затърси във вбокс Павароти , но за 10 мин се заредиха едва 7 секунди от 4 минутната песен …

- Ааааа ама аз имам тази песен на лаптопа си - каза S … Джоли го изгледа тъпо …

- Сега ли се сети ! Пускай .. поне да има нещо дето да ни опява…, за тая манджа …силно трябва да е…

Последва поредната доза тишина, а S се сети за "17 мига от пролетта".

“Аааавеее Марииииаааа … ” - изпълнение на Кристина Ингланд … гледат тъпо в една точка, мигат на парцали …

- Бааааси деня …

Next track … “Bad boys , bad boys … watcha gonna do… “ донасяща фрагмети ентусиазъм и на двамата.

Джоли с ведра крачка и нещо като лунната стъпка, но напред, завря глава в хладилника. И след секунда победоносно стовари една бутилка Ром на масата.

- Ще се пие!, каза тя със звезди в очите, нищо че имаше две капки на дъното - съдбата е кучка, някой споменавал ли ви е?

- Ей, това е жена … сипи .. ай наздраве ..

“Blade II soundtrack” - Брутално !!

Той още беше гладен, излезе да си вземе джоб с бекон и завърза най-тъпия разговор от седмици насам с продавача. Прибра се и го изяде за секунди.

~~~

Май и двамата заспаха с усмивка, май това е най-вайжното. Или беше просто мото от реклама на бира.

'Цък' и прозорците на лудницата спират да привличат комари със светлината си. Часовникът продължава да трака в тъмнината, но никой незнае колко показва. Няма значение, нека да трака.