Fatal sincerity

Докато небето се беше разпорило и валеше като из ведро аз бягах през този град, кръстосвах го свирепо. Претърсвах всяка улица, кътче по кътче. Всеки площад сантиметър по сантиметър. Не търсих заслон. Търсих теб...или търсих просто себе си. Търсих собствените си върхове. Търсих причината сред случките и знака сред жестовете.

Чудя се дали когато дойде бурята и светкавици се забиват под краката ми, когато дойде безжалостния порой...тогава ще бъдеш ли видян с мен от безмилостните очи, които съм измамила? А замислял ли си се колко даваш, вземеш ли нечия душа? Обзалагам се, че залозите няма да ти харесат.
Знаеш ли...виждала съм безупречни ангели да падат от зашеметяващи височини...защо си помисли, че си по-специален? Защо си мислиш, че не си просто следващия?
Убеден ли си, че знаеш точно какво искаш? Готов ли си да се жертваш? Готов ли си да ти бъде отнето всичко? Въоръжи се добре с кураж, инжектирай си търпение и глътни шепа обезболяващи преди да скочиш. Въоръжи се добре, защото тук няма кой друг да те спаси. Ако ръцете ти затреперят - скрий ги. Показвай ми само онзи поглед, скривай зад него всички чувства.
Знай, че вляза ли веднъж в теб, нещата никога вече няма да са същите. И когато си помислиш че си ме победил спомни си, че никога не си ме виждал да променям правилата на играта.
Повярвай ми, виждала съм диамантеното острие на болката и преди. Усещала съм как оставя парещи белези по вътрешностите ми. Калиха ме като стомана, между адов огън и полярен лед. Между тежкия чук и студената наковалня.
А аз...аз трябва да знам, че още мога да бъда себе си, когато съм с теб. Ако загубя пътя си ще се втурна и ще вляза в теб, във всяка артерия, вена и капиляр. Ще се вливам в камерите и ще се пречиствам в дробовете ти, докато не превърна и последната капка в отражение на съвършенството. Ако те имам за ден, ако те имам за нощ, ако пренебрегвайки себе си ти издам че си всичко за което съм живяла, ще те загубя ли завинаги в същия този миг?
Погледни в тези очи и ми кажи какво усещаш, от какво се нуждаеш...кажи ми какво чувстваш. И остави капките да се стичат по лицето ми, нека вали...

Първата крачка към безсмъртието...е да умреш

Слушай ме...ярката светлина която виждаш...това не е рая. Това е възпламенения барут от куршума който вече лети към теб! Искаш да избягаш? Внимавай!

Целият ти живот...като на длан пред теб. Стои и ти се усмихва. А ти недоволничиш.
Добър е, до последната капка. Добър е и няма да стане по-добър. Само твой е, и с всяка секунда края му приближава. Мислиш си че си в дупка, че не виждаш светлината? От мястото на което си дори не можеш да си представиш как изглежда дъното! Само след огромна катастрофа можеш да се преродиш в собствената си кожа, но да разхождаш съзнанието си по съвсем други пътеки. Само когато загубиш всичко ще счупиш оковите си и ще имаш свободата да направиш всичко, да направиш чудеса. Блажени са тези, които нямат нищо за губене.
Нищо не остава статично. Земята се върти и всичко се развива. Всичко се изчерпва и се срива, и се преражда.
Ти не си дрехите които носиш, не си и банковата си сметка. Не си колата, която караш. Не си символ за красота. Ти си част от цяло, ти си същата органична маса, разпадаща се материя, като всички останали. Когато не намираш силата в себе си гледаш нагоре и се молиш. На кого!? На бог!? Няма такъв, бъркаш адреса! Като загубиш нишката не гледай нагоре. Гледай навътре. Там е извора.
Предай се на себе си! Трябва да осъзнаеш, че някой ден ще умреш! Докато не го проумееш си безполезен. Безполезен за обществото, но най-вече за себе си!
Трябва ти шамар, толкова силен че да загубиш съзнание. А със съзнанието си и всички твои предразсъдъци.

§ § §

Отвори очи.
Добре дошъл в новия ти свят!
И помни: не те боли от шамара, боли те от просветлението...

Insomnia II

Казват че от безсъние не се умира. А дали се умира от нарколепсия?

При безсънието всичко е странно. Всичко е на една ръка и същевременно е адски далече. Всичко около теб е копие на копието на копието, всичко ти е ясно, бистро, но болезнено.

Когато не можеш да спиш си на ръба. Никога не си съвсем буден, никога не си съвсем заспал. Когато прекараш три седмици без сън всичко се превръща в опитност извън тялото. Виждаш друго измерение, не можеш да докоснеш нищо в него и нищо не може да те докосне. Цяла вечер мислите ти са разпилени във въздуха и диво обикалят стаята, въртят се над главатата ти. Задаваш си въпроси. "Буден ли съм?" ,"Спах ли изобщо?" Това е безсъние.

Сутринта се събуждаш и две шепи студена вода, разплискани по лицето ти са еквивалентни на литър кофеин. Мислите ти са все там, даже стават повече. Ставаш креативен...казват че когато караш с 300 км/ч пътят пред теб е вече история...имаш усещането че мозъкът ти се движи по-бързо. През главата ти минава безкраен ред мисли. От дизайна на ръбчето на сметаната за кафе, до горивните помпи на последната совалка на НАСА. И...нищо. Не запомняш никоя от тези мисли. Ако си записваш ключови думи, след време няма да ти говорят нищо. Ще са размити и нелогични. Опитваш се да се успокоиш с всяко дълбоко вдишване и издишване, но сърцето ти не те слуша. Продължава самосиндикално да се състезава с мозъка ти. Мислите ти завъртат торнадото в главата ти. Нищо не помага. Затваряш очи и си представяш Австралия. Но не, не си там за да броиш овце. Там си, в пустинята, за да броиш седмиците, дните, часовете и минутите, всяка секунда в която не си спал. Това е безсъние.

Трябва да спиш, имаш физическата нужда, вече изпитваш абстиненция. Затваряш очи и...се унасяш. Чуваш капка вода, падаща някъде на метри от теб. Чуваш я как пада, стряскаш се в мига в който се разплисква. Рязко и неволно се изправяш. Събудил си е в мига в който си заспивал. Това е безсъние.

Казват че от безсъние не се умира.