Първата крачка към безсмъртието...е да умреш

Слушай ме...ярката светлина която виждаш...това не е рая. Това е възпламенения барут от куршума който вече лети към теб! Искаш да избягаш? Внимавай!

Целият ти живот...като на длан пред теб. Стои и ти се усмихва. А ти недоволничиш.
Добър е, до последната капка. Добър е и няма да стане по-добър. Само твой е, и с всяка секунда края му приближава. Мислиш си че си в дупка, че не виждаш светлината? От мястото на което си дори не можеш да си представиш как изглежда дъното! Само след огромна катастрофа можеш да се преродиш в собствената си кожа, но да разхождаш съзнанието си по съвсем други пътеки. Само когато загубиш всичко ще счупиш оковите си и ще имаш свободата да направиш всичко, да направиш чудеса. Блажени са тези, които нямат нищо за губене.
Нищо не остава статично. Земята се върти и всичко се развива. Всичко се изчерпва и се срива, и се преражда.
Ти не си дрехите които носиш, не си и банковата си сметка. Не си колата, която караш. Не си символ за красота. Ти си част от цяло, ти си същата органична маса, разпадаща се материя, като всички останали. Когато не намираш силата в себе си гледаш нагоре и се молиш. На кого!? На бог!? Няма такъв, бъркаш адреса! Като загубиш нишката не гледай нагоре. Гледай навътре. Там е извора.
Предай се на себе си! Трябва да осъзнаеш, че някой ден ще умреш! Докато не го проумееш си безполезен. Безполезен за обществото, но най-вече за себе си!
Трябва ти шамар, толкова силен че да загубиш съзнание. А със съзнанието си и всички твои предразсъдъци.

§ § §

Отвори очи.
Добре дошъл в новия ти свят!
И помни: не те боли от шамара, боли те от просветлението...