A point of view...: Fatal sincerity

7/31/2009

Fatal sincerity

Докато небето се беше разпорило и валеше като из ведро аз бягах през този град, кръстосвах го свирепо. Претърсвах всяка улица, кътче по кътче. Всеки площад сантиметър по сантиметър. Не търсих заслон. Търсих теб...или търсих просто себе си. Търсих собствените си върхове. Търсих причината сред случките и знака сред жестовете.
Чудя се дали когато дойде бурята и светкавици се забиват под краката ми, когато дойде безжалостния порой...тогава ще бъдеш ли видян с мен от безмилостните очи, които съм измамила? А замислял ли си се колко даваш, вземеш ли нечия душа? Обзалагам се, че залозите няма да ти харесат.
Знаеш ли...виждала съм безупречни ангели да падат от зашеметяващи височини...защо си помисли, че си по-специален? Защо си мислиш, че не си просто следващия?
Убеден ли си, че знаеш точно какво искаш? Готов ли си да се жертваш? Готов ли си да ти бъде отнето всичко? Въоръжи се добре с кураж, инжектирай си търпение и глътни шепа обезболяващи преди да скочиш. Въоръжи се добре, защото тук няма кой друг да те спаси. Ако ръцете ти затреперят - скрий ги. Показвай ми само онзи поглед, скривай зад него всички чувства.
Знай, че вляза ли веднъж в теб, нещата никога вече няма да са същите. И когато си помислиш че си ме победил спомни си, че никога не си ме виждал да променям правилата на играта.
Повярвай ми, виждала съм диамантеното острие на болката и преди. Усещала съм как оставя парещи белези по вътрешностите ми. Калиха ме като стомана, между адов огън и полярен лед. Между тежкия чук и студената наковалня.
А аз...аз трябва да знам, че още мога да бъда себе си, когато съм с теб. Ако загубя пътя си ще се втурна и ще вляза в теб, във всяка артерия, вена и капиляр. Ще се вливам в камерите и ще се пречиствам в дробовете ти, докато не превърна и последната капка в отражение на съвършенството. Ако те имам за ден, ако те имам за нощ, ако пренебрегвайки себе си ти издам че си всичко за което съм живяла, ще те загубя ли завинаги в същия този миг?
Погледни в тези очи и ми кажи какво усещаш, от какво се нуждаеш...кажи ми какво чувстваш. И остави капките да се стичат по лицето ми, нека вали...

No comments:

Post a Comment